«Много пъти сме си говорили, че трябва да отворим партията, да дадем път на млади, кадърни хора. Смятам, че е време вече. Тези думи трябва да ги преведем в действия».
Това е едно от централните послания на Корнелия Нинова през 2016 година, няколко месеца след като става председател на БСП.
Сн.: БНТ
Към онзи момент тя е носител на промяната и обновлението, от които партията отчаяно се нуждае след злополучното си пребиваване във властта с правителствата на Тройната коалиция и след това кабинетът «Орешарски». Нинова се зарича да даде път на нови хора и нови идеи, изтласквайки на заден план партийните велможи, които задават тона в левицата. Това е каузата, с която оправдава тежките реформи в БСП като ограничаване на депутатските мандати, пряк избор на председател, както и формирането на «послушен» Национален съвет, подкрепящ политиката на лидера.
Пет години по-късно БСП вече е четвърта политическа сила. На изборите през април т.г. за пръв път от 20 години насам тя бе не втора, а трета сила с 480 146 гласа, като губи почти половината от избирателите, подкрепили я на предходните избори през 2017 г. (955 490 гласа) и се срива дори под резултата си след катастрофата с кабинета «Орешарски» през 2014 г. (малко над 500 хил. гласа). На вота през юли тази година социалистите паднаха до 365 695 гласа, а на 14 ноември получиха едва 267 817 гласа.
Конфигурацията в новия парламент обаче дава неочакван коз на БСП – първата политическа сила «Продължаваме промяната» няма как да формира коалиционно управление без ГЕРБ и ДПС, ако в него не участват БСП, «Има такъв народ» и «Демократична България». При това БСП е с по-голяма тежест от ИТН и ДБ, за бъде пренебрегната.
Корнелия Нинова подаде оставка от лидерския пост заради съкрушителната изборна загуба, но изчаквайки конгреса през януари, който да реши съдбата ѝ, продължава да държи кормилото на властта в БСП. Тя е човекът, който дирижира участието на БСП в преговорите с останалите три партии за съставяне на правителство.
И така, след като за пръв път от повече от 7 години насам социалистите имат реална възможност да участват в правителството, обществото очакваше да види новите лица и идеи, израснали в левицата. Вместо това БСП изпрати «политически динозаври», които да защитават позициите ѝ в правителството на «промяната».
Очевидно от четвърт век насам в БСП не се е случило нищо. И партията смята, че през това време и за другите не се е случило нищо – нито в България, нито по света.
Макар че и сред представителите на другите партии не липсваха политически ветерани, за БСП може да се каже, че представляващите я ветерани бяха такива, чието участие във властта имаше пагубни последици за държавата.
Машината на времето върна в играта министри от кабинета на Жан Виденов, запомнен с кошмара на Виденовата зима, както и позабравени лица от кабинета «Станишев» (Тройната коалиция).
Бившият министър от правителството на Тройната коалиция Асен Гагаузов беше сред преговарящите на тема регионално развитие. Емилия Масларова, която беше министър на заетостта (1990-1991 г) и на труда (2005-2009г.), пък бе сред представящите БСП на срещата са социалната политика.
На разговорите за енергетиката БСП изпрати бившия енергиен министър от виденовото правителство Румен Овчаров, назначен на поста през 1996 година, след това заема същия пост и по времето на Сергей Станишев, а преди няколко месеца беше осъден на втора инстанция на две години условно заради концесията на мини «Бобов дол».
На преговорите за енергетиката БСП беше представлявана и от бившия депутат Таско Ерменков, който оглавяваше на Агенцията по енергийна ефективност при управлението на Симеон Сакскобургготски. Отново на дискусиите за енергетиката като експерт от партията участваше Любомир Денчев, който беше директор на «Булгаргаз» от 2005 до 2009 година. Енергиен експерт на БСП беше и Иван Айолов, който бе начело на ЕСО в периода ноември 2005 г., когато бе назначен от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, до февруари 2010 г., когато бе сменен от Трайчо Трайков.
На срещите по темите икономика и финанси един от представителите беше Румен Гечев, който беше вицепремиер по икономическото развитие в правителството на Виденов (1995- 1997 г.).
Сред експертите по национална сигурност на социалистите беше и Михо Михов, шеф на Генералния щаб на армията в края на миналия век, а след това съветник по сигурността на президента Първанов и впоследствие народен представител от БСП и АБВ.
Сред представящите БСП на тема екология беше Атанас Костадинов, който е бил зам.-министър на околната среда в правителствата на Сергей Станишев и Пламен Орешарски.
Това стълпотворение от кадри, натоварени с негативен управленски «багаж», някак засенчи наложелите се през последните години нови лица в БСП като Крум Зарков, Явор Божанков, Александър Симов, Стоян Мирчев. Разпознаваем е и Момчил Неков, станал известен като «любимец 15» защото през 2014 г. бе избран за евродепутат благодарение на феномена 15/15 – номерът му съвпадаше с този на партията и избирателите гласуваха с преференция за него. Сред новите лица е и дъщерята на Румен Овчаров — Теодора Овчарова, както и евродепутат Цветелина Пенкова, която бе сред изненадите в евролиста на БСП през 2019 г. и е дъщеря на тогавашния на зам.-председател на столичната организация на БСП – Марин Пенков.
Самата Нинова и до днес повтаря, че е дала път на нови лица с реформата си в БСП от 2017 г., когато по нейно предложение бе прието, че социалистите не могат да бъдат депутати повече от 12 години народни представители.
«Някои другари изключително тежко приеха тази реформа. Аз исках да отворя партията за нови и млади хора, но те до ден днешен не могат да го преглътнат и пет години непрекъснато създават напрежение», каза Нинова пред партийната телевизия на БСП на 19 ноември т.г. по повод вътрешнопартийните противоречия.
В действителност обаче тази мандатност така и не наложи широк кръг от нови лица, колкото изпълни друга важна за Нинова функция – да лиши почти напълно т.нар. «вътрешна опозиция» от места в парламента.
Нинова твърди, че е водила и продължава да води битка със «задкулисието» в БСП. Като част от тази битка тя определя изключването на Георги Гергов от партията. Факт е, че БСП има проблем с подобни одизони фигури, чиито бизнес процъфтя благодарение на близките връзки с управлението на ГЕРБ, срещу което Нинова воюваше.
През 2020 г. Нинова спечели убедително срещу Кирил Добрев първите преки избори за председател на БСП, като членовете на партията показаха ясно, че не приемат курса на колаборация с ГЕРБ и олигарсите.
Но за да воюва на този фронт, който практически е битка за освобождаване на държавата от корупционния модел, Нинова трябваше да даде шанс на повече независими хора с модерни идеи и виждания, които да станат лице на партията и нейна идеологическа база.
Приказките на Нинова от 2016 г., че си поставя за цел «БСП да бъде модерната лява партия», към днешна дата бият на кухо, доколкото тя самата вкара в БСП в популистки битки срещу «джендърите», Истансбулската конвенция и пр., докато самата партия се тресеше от вътрешни междуособици и интриги.
Така някак неусетно Нинова загуби посоката – ако някога е имала такава. Политически неопитният Румен Радев, когото БСП издигна за президент през 2016 г., обаче ясно намери посока и цел и в края на първия си мандат оглави процесите, дали шанс на младите хора от първото му за тази година служебно правителство да получат доверието на избирателите да водят страната по пътя на промяната. Нинова изглеждаше толкова смаяна, че не ѝ остана нищо друго, освен да обвини Радев за поражението на собствената си партия.
Човек започва да се пита дали избраният от Нинова подход в преговорите за правителство на промяната не е нейният реванш срещу промяната?
Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно — аналитична медия.
Подкрепете ни
Абонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент
Афиша «БИЗНЕС Online»: самые интересные события предстоящего уик-энда (10–12 декабря)
В выходные в галерее современного искусства БИЗON открывается масштабная выставка «М7 и новые кочевники: художественные поиски этнической идентичности в эпоху глобализации», где будут представлены работы 80 художников, а также пройдет лекции и мастер-классы; с праздничной концертной программой приезжает самый поющий российский коллектив «Хор Турецкого», в ГБКЗ им. Сайдашева композитор Эльмир Низамов на свой творческий вечер пригласил Эльмиру Калимуллину, Алину Шарипжанову и др.; в MOÑ состоится вечер современной хореографии фестиваля «Площадь свободы».
1. ГАСО РТ: творческий вечер Эльмира Низамова
11 декабря
Большой музыкальный вечер композитора Эльмира Низамова организует Государственный академический симфонический оркестр РТ Александра Сладковского. ГАСО РТ пригласил друзей Низамова: Алину Шарипжанову, Эльмиру Калимуллину, Алину Яконину, Илюсу Хузину, Ильгиза Мухутдинова. Компанию им также составит Государственный камерный хор РТ под управлением Миляуши Таминдаровой. За дирижерским пультом — Айрат Кашаев.
6+
ГБКЗ им. Сайдашева (пл. Свободы, 3), начало — в 17:00
2. Открытие выставки «М7 и новые кочевники: художественные поиски этнической идентичности в эпоху глобализации»
с 10 декабря по 30 января
Фото предоставлено галереей «БИЗОN»
Новая экспозиция объединяет более 80 работ 23 художников, проживающих в городах Татарстана, Башкортостана и Чувашии. М7 — это не просто дорога, а целая цепочка символов и знаков; метафора евразийства, упорно пытающегося сохранить культурный и духовный код территории в эпоху глобализации.
У каждого из авторов выставки свой творческий и исследовательский путь: от неопримитивизма и переосмысления религиозных и фольклорных образов до модернистских и постмодернистских течений, от минимализма до цифровых произведений.
Татавангард представлен на выставке авторами, входящими в известные художественные объединения «Чингисхан» (Уфа) и «Тамга» (Набережные Челны), многие из них уже стали классиками, например Хамза Шарипов, Василь Ханнанов, Ринат Харисов, Зиннур Миннахметов, а также чувашский художник Праски Витти. В таком расширенном составе и вместе «Чингисхан» и «Тамга» выставляются впервые. Рядом с заслуженными художниками авторы нового поколения — Нелли Акчурина из Уфы с перформансами, видеоартом и коллажами, а также казанский цифровой художник и музыкант Djonathan Lindaive (Айдар Закиров). Кроме того, на выставке можно увидеть работы отдельных маститых художников, например Айрата Терегулова (Уфа), скульптора Аделя Халиуллина (Казань), Виталия Скобеева (Казань), работы которых также несут в себе локальный культурный код.
В рамках выставки планируются лекции, мастер-классы и перформансы от некоторых художников. Анонсы мероприятий будут публиковаться в социальных сетях галереи.
12+
Стоимость билетов: 100–150 рублей. Пенсионерам и лицам до 18 лет — бесплатно.
Галерея современного искусства «БИЗON» (ул. Баумана, 44), открыта ежедневно с 13:00 до 21:00
3. Адиляпрокино (с 9 декабря)
«Заводной апельсин» (реж. Стэнли Кубрик, 1971)
Долгожданные специальные показы скандального сатирического фильма великого Стэнли Кубрика «Заводной апельсин», приуроченный к 50-летию картины.
«Заводной апельсин» — культовая экранизация антиутопии Энтони Берджесса, рассуждающая о свободе воли, контроле общества над человеком и страхе системы перед юностью, ее увлечениями и субкультурами. В отличие от высокотехнологичного путешествия сквозь пространство и время в предыдущей работе «Космическая одиссея», в «Заводном апельсине» Кубрик показывает будущее без помощи спецэффектов, но через скрупулезно выстроенные и эпатажные оформительские решения. Визуальный облик Лондона и его маргинальных обитателей оказал колоссальное влияние на современную культуру, а сам фильм до сих пор вызывает ожесточенные споры о нравственности и порочности. Однако сам режиссер говорил о своем «Заводном апельсине», что это «фильм-сновидение», и просил ни в коем случае не судить картину с точки зрения морали.
P. S. 8 декабря (в 19:00) в «Киномаксе» KazanMall в рамках арт-показа я представлю это спорное культовое кино. Вместе со зрителями мы проанализируем особенности экранизации романа и авторское высказывание Кубрика.
18+
«Вестсайдская история» (реж. Стивен Спилберг)
Новая киноработа Стивена Спилберга — это современная адаптация одноименного классического бродвейского мюзикла 1957 года. В 1961 году Роберт Уайз и Джером Роббинс сняли одноименный фильм, который получил 10 из 11 «Оскаров» и три «Золотых глобуса». Не знаю, насколько этот внушительный бэкграунд первоисточника будет под силу Спилбергу, который не специализируется на подобном жанре и впервые снял мюзикл, но очень любопытно. Нужно отметить, что это не новая интерпретация эпохи и истории — режиссер остался верен оригинальному сюжету, по которому между главными героями Тони (Энсел Элгорт) и Марией (Рейчел Зеглер), состоящих в противоборствующих уличных группировках, разгорается роман, а действие также происходит в 1950-х годах в Нью-Йорке.
P. S. 10 декабря (в 19:00) в «Киномаксе» KazanMall вместе со зрителями мы обсудим эту премьеру и сравним первый вариант мюзикла с версией Спилберга.
12+
«Матрица» (реж. братья Вачовски, 1999)
Знаменитый и знаковый для истории кинематографа фантастический боевик братьев Вачовски с Киану Ривзом, Кэри-Энн Мосс и Лоренсом Фишберном стартует в отдельных кинотеатрах России за неделю до премьеры четвертой части, и Казань, к счастью, в их числе. Напомню, «Матрица» вышла в мировой прокат в 1999 году и собрала более $460 миллионов. Сборы всей трилогии превысили $1,5 миллиарда. Говорить о резонансе, который вызвала «Матрица» с точки зрения философской мысли, излишне, поэтому считаю перед выпуском «Матрица. Воскрешение» просто необходимо посмотреть то, с чего началась эта грандиозная франшиза.
P. S. 9 декабря (в 19:00) в «Киномаксе» KazanMall перед просмотром этой культовой франшизы я расскажу о том, как и почему «Матрица» изменила представление о научной фантастике в кино.
16+
«Спенсер» (реж. Пабло Ларраин)
Биографический фильм Пабло Ларриани («Джеки», «Эма: Танец страсти») расскажет зрителям историю трех напряженных дней 1992 года, когда супруга принца Чарльза приняла решение подать на развод. Главную роль в премьере играет Кристен Стюарт. По словам актрисы, фильм стал «погружением в эмоциональное представление о том, кем была Диана в поворотный момент своей жизни».
Интерес к персоне принцессы Дианы был и будет всегда, поэтому много историй из ее жизни и судьбе выходили и будут выходить на экраны (взять, к примеру, четвертый сезон сериала «Корона»). Что касается новой ленты, которая стала премьерой Венецианского кинофестиваля, то, на мой взгляд, весь акцент сделан на том, что героиню играет популярнейшая сегодня Стюарт. Фильм словно заточен на ее крупные планы, наряды и эмоции. Вряд ли это попытка исследовать персону Дианы и ее личность, скорее возможность просто снять очередную историю со Стюарт в главной роли. Это печально.
16+
«Большой красный пес Клиффорд» (реж. Уолт Беккер)
Первый рассказ приключения большого красного пса Клиффорда в Нью-Йорке появился в американском журнале Scholastic в 1963 году. Написал его писатель и карикатурист Норман Бридвелл и сразу же эту историю полюбили дети и взрослые, так что за дебютом последовало 60 книг. Теперь эта история переносится в кино, что меня радует. Перед Новым годом посмотреть яркую и добрую историю для всей семьи — то, что нужно!
«С самого первого знакомства с книгами о Клиффорде я считал эту историю похожей на „Инопланетянина“, — говорит режиссер фильмы Уолт Беккер („Король вечеринок“). — У нас есть главный герой, который пытается справиться с проблемами, который чувствует себя одиноким в этом мире. И этот юный главный герой дружит с волшебным существом, которое тоже чувствует себя одиноким». Надеюсь, уровень спилберговского «Инопланетянина» Беккером будет взят.
6+
«Мажоры на мели» (реж. Николя Кюш)
Французская комедийная лента Николя Кюша («Готов на все», «Любовь с риском для жизни», «Жожо-картошка») о трех бездельниках — детях бизнесмена, которые только тусуются и тратят деньги отца. Фильм был показан на международном фестивале комедийных фильмов в Альп-д`Юэз в рамках основной конкурсной программы и получил очень хорошие отзывы. Российские критики сравнивают сюжет с нашим фильмом «Холоп» Клима Шипенко, но, думаю, «Мажоры на мели» гораздо душевнее, смешнее и изящнее.
16+
«Честный развод» (реж. Иван Кульнев)
Первый полнометражный фильм, снятый карельским режиссером Иваном Кульневым с известными российскими актерами Александром Робаком и Агатой Муцениеце. «Честный развод» снят в жанре роуд-муви, в котором герои отправляются в путешествие, чтобы кардинально изменить свою жизнь и свои взаимоотношения.
Редко хвалю российские комедии, но эта мне чем-то приглянулась. Скорее всего, своим драйвом и жизнерадостностью, словно постановочного там минимально, а экспромта, напротив, предостаточно. То ли дело в режиссере со своим взглядом, то ли в актерском дуэте, то ли в самой истории, но результат радует.
16+
«Мафия: Смертельная игра» (реж. Джимми Яннопулос)
Режиссерский дебют Джимми Яннопулоса рассказывает о скрытых и непростых взаимоотношениях криминальной семьи. Да, создается впечатление, что подобных мафиозных историй о том, что происходит внутри клана, мы видели много, и, действительно, «Мафия: Смертельная игра» не особо выделяется среди подобных картин. Однако любителям триллеров с криминальным сюжетом эта новинка может понравиться как качественно сделанная и атмосферная лента. К тому же главные роли в фильме отлично сыграли Юэн Макгрегор и Вэл Килмер.
18+
4. Открытие выставки «Николай Фешин. К 140-летию со дня рождения»
с 10 декабря по 22 марта
«Капустница» (1909) — конкурсная (дипломная) работа Н.И. Фешина. Санкт-Петербург, музей Академии художеств
Автор: Фешин Николай Иванович – artsait.ru, Общественное достояние, commons.wikimedia.org
Николай Фешин неизменно вызывает интерес у публики вне зависимости от географических точек, временных рамок и контекста. Это самый значимый художник Казани и один из наиболее выдающихся портретистов в истории русского изобразительного искусства. Мало кто знает, что Фешин был еще и скульптором. Этому умению он обязан отцу. Иван Алексеевич Фешин владел позолотно-столярно-резной мастерской в Казани, оформлял интерьеры церквей, изготовлял алтари и иконостасы. Маленький Коля буквально с детства дышал столярным клеем и впитывал отцовское ремесло. Он считал отца своим первым учителем в искусстве и неоднократно изображал его.
По случаю 140-летия художника посетители увидят самую большую в мире музейную коллекцию, принадлежащую Государственному музею изобразительных искусств Татарстана. На выставке она будет представлена в полном объеме. Свои произведения также представят Государственный Русский музей и Научно-исследовательский музей при академии художеств (Санкт-Петербург). Настоящим событием для республики и для всей культурной общественности станет впервые приезд в Казань большеформатного полотна «Капустница» (1909), созданного Фешиным в качестве дипломной работы для Академии художеств. В рамках выставки также создана мультимедийная инсталляция студией Abau.
6+
Стоимость билетов: 150–300 рублей.
ГМИИ РТ (ул. Карла Маркса, 64), начало — в 17:00
5. Концерт «Хор Турецкого»
12 декабря
«Заряд на счастье» — так называется новая программа российского акапельного коллектива «Хор Турецкого». Пришедших традиционно будут ждать хорошие песни и прекрасные голоса солистов.
12+
Стоимость билетов: 2800–4000 рублей.
КРК «Пирамида» (ул. Московская, 3), начало — в 19:00
6. Вечер современной хореографии в рамках фестиваля «Площадь свободы»
11 декабря
Фото: «БИЗНЕС Online»
Фестиваль «Площадь свободы», созданный Венерой Галимовой и Ильдаром Алекбаевым, направлен на развитие современной хореографии в Казани. На этой площадке зрители смогут увидеть проекты современного и экспериментального танца от молодых профессионалов. В субботу будет представлено сразу три спектакля: «Условия противоборства» Алекбаева, Галимовой и Эдуарда Хабибуллина, «Сияние видимости. Дуэт из печального созвездия» в постановке Тома Лебрен и Антони Казо и Homo militaris Ольги Лабовкиной, созданный в соавторстве с танцовщиками Олегом Мельниковым и Марией Цветковой.
16+
Стоимость билета: 1000 рублей.
Театральная площадка MOÑ (Нацбиблиотека РТ, ул. Пушкина, 86), начало — в 19:00
7. Дискуссия «Чего хотят молодые художники?»
10 декабря
Фото: «БИЗНЕС Online»
Участники встречи Анастасия Морозова, Надя Кимельяр, Зухра Салахова, Дима Смородин, SL, NEJI201 — художники, чьи работы представлены в проекте «Кажется, будет выставка в Казани», который проходит в «Смене». Ребята расскажут о своем опыте, о том, как он повлиял на их участие в данной выставке и в других городских событиях последних лет, к чему они стремятся, какие испытывают трудности и какие видят перспективы, в чем заключается ценность коллабораций с другими авторами и институциями и что сегодня происходит в художественном сообществе в Казани.
Модератор — Луиза Низамова.
12+
Вход свободный.
Центр современной культуры «Смена» (ул. Бурхана Шахиди, 7), начало — в 19:30
8. Оперетта «Сильва. Королева чардаша»
12 декабря
Оперетта венгерского композитора Имре Кальмана в постановке музыкального театра «Петербургская оперетта» Сергея Шалагина. Замысел оперетты, посвященной звезде варьете Сильве Вареску, возник у Кальмана в самом начале 1914 года. План Кальман создал вместе со своими либреттистами Лео Штейном и Бела Йенбахом. Содержание произведения венгерского композитора в чем-то перекликается со знаменитой оперой Верди: героиня ее — тоже женщина, брак с которой для аристократа немыслим, женщина, которой нет места в «свете». Однако, как этого требовали каноны веселого, развлекательного жанра, развязка должна была оказаться счастливой.
С последней трети XIX века и вплоть до 1930-х годов оперетты, сочиненные в Вене, Будапеште и Берлине, практически не меняют своего облика, но неизменно становятся хитами мирового музыкального театра.
6+
Стоимость билетов: 500–1800 рублей.
Филармония им. Тукая (ул. Павлюхина, 73), начало — в 17:00
9. Первая встреча проекта «Большой киномарафон» для детей
12 декабря
Юные читатели и кинолюбители в рамках встреч, которые будут проходить каждое воскресенье, смогут посмотреть детские комедийные фильмы киноальманаха «И в шутку, и всерьез», обсудить их содержание и поделиться своим мнением.
0+
Национальная библиотека РТ (ул. Пушкина, 86), начало — в 10:00
10. Просмотр и обсуждение фильма «Работа без авторства» (реж. Хенкель фон Доннерсмарк, 2018)
11 декабря
Псевдобайопик Флориана Хенкеля фон Доннерсмарка («Турист») рассказывает о судьбе знаменитого современного художника, живущего в затворничестве, Герхарда Рихтера. Не называя точных имен, режиссер анализирует историю послевоенной Германии глазами художника.
По сюжету молодой начинающий художник Курт влюбляется в студентку, отец которой терпеть не может Курта и грозится уничтожить их отношения любым способом. Молодой человек не трусит, даже, наоборот, решает дать бой и уничтожить карьеру отца возлюбленной своим творчеством, потому что знает о его преступном прошлом.
16+
Вход свободный. Нужен QR-код.
Галерея искусств сверхмодерна (ул. Дзержинского, 5), начало — в 17:00
11. TheatreHD. Спектакль Шекспировского театра «Глобус» «Двенадцатая ночь»
12 декабря
Спектакль Тима Кэрролла совмещает глобусовский традиционализм с новаторским подходом к актерской игре. В его интерпретации есть даже что-то радикальное, ведь режиссер не просто воспроизвел костюмы, сценографию, музыкальное и танцевальное сопровождение, которые могли быть в начале XVII века, но и сохранил чисто мужской состав елизаветинско-якобианского театра. Мало кто в наше время решится занять в роли Виолы мужчину, ведь в этом случае актеру приходится выполнять двойную задачу — изображать женщину, изображающую мужчину!
Главными бенефисами этой «Двенадцатой ночи» стали перформанс Марка Райлэнса в роли Оливии и прочувствованная самодеятельность Стивена Фрая, чей герой Мальволио весьма далек от традиционного образа напыщенного идиота. В интерпретации актера-писателя Мальволио — скорее заплутавший в собственной наивности одинокий старик, на склоне лет поверивший в реальность большого чувства.
16+
450 рублей.
Кинотеатр «Киномакс» (ТЦ «Тандем», пр. Ибрагимова, 56), начало — в 15:00
Кроме того:
Финал «Боев по правилам ТНА»
13 декабря
Поклонников единоборств ждет сюрприз! Сразу 9 поединков без права на ошибку, что сделает очередной бойцовский вечер еще жарче. В весовой категории до 70 кг на ринг выйдут Родион Шеремет из России и Фархад Ахмеджанов из Беларуси. Оба бойца провели яркие поединки на предыдущем этапе, поэтому зрители в праве ожидать очередного техничного поединка с заготовленными ударными связками. В этой же категории сойдутся россияне Вадим Давыдов и Александр Скворцов. Скворцов по прозвищу Панчер обладает отличной ударной техникой. Но Давыдов может ответить своей умелой работой на дистанции и молниеносными контратаками, которые уже приносили ему успех на казанском ринге. В весовой категории до 80 кг колоритный бразилец Джонатан Оливейра будет биться с Максимом Заплитным из Молдовы. Яркое противостояние различных стилей — украшение любого бойцовского вечера. В этой же категории сильнейшего выявят Александр «Великий» Стецуренко и Вадим Апсит — оба из России. Стецуренко обладает большей мощью и, скорее всего, с первых секунд пойдет в атаку, но Аспит более подвижен на ринге, что может стать его преимуществом, если поединок затянется на несколько раундов.
Завершит программу полуфиналов бой в весовой категории свыше 80 кг между россиянином Дмитрием Васеневым и Джонатой Динизом из Бразилии. Диниз мощно выглядел на предыдущем этапе боев и по праву считается претендентом на общую победу в турнире в своей весовой категории. Но у Дмитрия есть свои аргументы — всего одно поражение на профессиональном ринге.
Победители полуфиналов в этот же вечер проведут финальные бои между собой.
16+
Стоимость билетов: 400–600 рублей.
«Татнефть Арена» (ул. Чистопольская, 42), начало — в 19:00
«Продължаваме промяната» направи ясна заявка за отстраняване на Иван Гешев и Сотир Цацаров. Засега реформата на КПКОНПИ изглежда много по-достижима
Сотир Цацаров няма място начело на антикорупционната комисия, е ясната позиция на «Продължаваме промяната».
©
Надежда Чипева
Сотир Цацаров няма място начело на антикорупционната комисия, е ясната позиция на «Продължаваме промяната».
©
Надежда Чипева
Темата накратко
- Смяната на Гешев и Цацаров са две червени линии, от които няма отстъпване, а реформата на КПКОНПИ е една от първите в новия парламент
- Тази реформа ще е лакмус за желанието и способността на евентуалната бъдеща управленска коалиция наистина да разгради модела ГЕРБ — ДПС
Смяна на Гешев и Цацаров. Това са безусловни приоритети, две червени линии, от които «Продължаваме промяната» няма да се откаже при преговорите за правителство, заяви миналата седмица един от лидерите на партията, Кирил Петков. В първия ден от преговорите за правителство той изрази надежда, че главният прокурор сам ще си подаде оставката, за да им се махне като проблем. «КПКОНПИ трябва да заработи като една много силна антикорупционна комисия, ще говорим и за лидерска промяна. Сотир Цацаров не трябва да я оглавява, това е ясно за нас», каза Петков седмица по-рано в интервю за «Нова телевизия».
Разликата между проблема «Гешев» и проблема «Цацаров» е, че докато съдебната реформа, и в частност тази на прокуратурата, до голяма степен зависи от възможността да се постигне конституционно мнозинство, то реформата на антикорупционната комисия, чийто председател е Цацаров, е изцяло възможна със законови промени. КПКОНПИ като институция не е уредена в конституцията, затова решенията за нея могат да минат с обикновено мнозинство в парламента. А стигне ли се до нов закон, той няма да засегне само Цацаров, а и цялата комисия. Тя ще бъде прекратена и основана наново, доколкото всички лансирани проекти досега предвиждат разделянето й на две или повече части, т.е. нов избор в нови органи.
Но идеята далеч не е самоцелна смяна на Цацаров (или на Гешев), който е не само лицето на тази институция, събрала толкова обществени негативи. Цацаров от дълго време пое ролята на идеолог и организатор на системата от институции, които действат синхронизирано за целенасочена репресия на политически конкуренти и бизнес опоненти. Цацаров беше основен фронтмен на идеята за създаване на спецправосъдието, това го изстреля на поста главен прокурор, където за един мандат превърна прокуратурата в политически играч, от който всички партии и всички останали институции треперят. След този подвиг той трябваше да отиде на заслужена почивка в Конституционния съд (според слуховете от това време), но след издънката на предишния председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев, прецакал кариерата си за мезонет с тераса, Цацаров бе пратен начело на антикорупционната комисия да държи юздите.
Проблемът обаче не бива да се персонализира, той е системен и накратко може да се обобщи така: в България има антикорупционна комисия, но няма борба с корупцията. А няма борба с корупцията, защото тези, които владеят корупцията, назначават и органите, които трябва да я борят и определят политиките за това. Инхаус поръчките са законни, защото ги пише в закона, обяснява например бившият регионален министър Николай Нанков. Но никой не проверява дали няма корупционна нишка в договорите, сключени от бившия шеф на «Автомагистрали» Стоян Беличев, с огромните аванси. Никой от КПКОНПИ не проверява дали, като са получили парите, за да купят предварително строителните материали, могат да покажат, че са ги купили и кога.
Дълги години от Брюксел ни питат защо няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта, а нашите власти отговарят, че няма синхрон между отделните институции и трябва да се създаде единен антикорупционен орган. Точно десет са докладите по МСП, които апелират за създаването на такъв единен орган чрез обединяване на различните звена в тази област, именно защото българските власти са им казали, че така ще се стигне до осъдителни присъди, коментира пред «Капитал» експерт по темата. Но присъди отново няма, защото този орган — КПКОНПИ, не се занимава с корупцията във властта, а стана институция-бухалка, както сега се налага да обясняваме пак на Брюксел.
А причината е, че дълги години властите се опитват да укриват същинския проблем — корупцията по висшите етажи на властта се преследва и наказва с водещата роля на прокуратурата, която в България е овладяна от същите, които владеят корупцията.
«Дългосрочната мярка за борба с корупцията е работеща прокуратура. Корупцията е престъпление, сложно за разследване. Така че превенцията, разбира се, е важна, но корупцията по висшите етажи се бори с методите на наказателното право», коментира Крум Зарков във вторник при преговорите за сектор правосъдие.
Тези, които практикуват корупция, няма да тръгнат да я борят, но ще се опитат да създадат привидност. А Цацаров е специалист по създаването на «потьомкински селища». Зад декорите се крие институционализиран механизъм за тормоз, в който действат съгласувано прокуратурата, КПКОНПИ, НАП, ДАНС, спецправосъдието, БАБХ, ако се налага, и т.н.
Дългосрочната мярка за борба с корупцията е работеща прокуратура.
Началото бе сложено през 2012 г., но лежи на славни традиции
По наказателното дело за източването на КТБ прокуратурата няма искане за конфискация на средствата и облагите от престъпления, както те са квалифицирани в обвинителния акт, изготвен от Гешев. Искането за конфискация е направено от КПКОНПИ пред гражданския съд. Възниква въпросът защо българските власти подмениха наказателната конфискация с гражданска? Краткият (и непълен) отговор гласи — защото в наказателния процес трябва да се докаже с влязла в сила присъда:
- извършено престъпление, което е в състояние да генерира облаги;
- връзка между конкретното имущество, чиято конфискация се иска, с това конкретно престъпление;
- прецизна оценка на цените на имуществата, приходи и разходи по ясна методика, която подсъдимият може да оспорва, а съдът е длъжен да провери, без да е обвързан със заключенията на прокуратурата;
- цялата доказателствена тежест лежи на прокуратурата.
При гражданската конфискация в нейния български модел:
- Не се иска доказване на престъпление/нарушение, достатъчно е някой да бъде обвинен в престъпление, ако и после да е оправдан. Достатъчно е държавният служител да закъснее с подаването на данъчната си декларация, за да започне проверка. Достатъчно е КПКОНПИ да постанови наличие на конфликт на интереси, т.е. сама да си създаде основание за проверка.
- Не се доказва връзка между престъпление/нарушение и имуществото, чието конфискуване се иска. Няма как да се докаже такава връзка, когато няма яснота по повод на какво нарушение се иска конфискация, след като тя е възможна и при оправдателна присъда. Затова се стига до абсурда да се иска отнемане на наследени имущества или придобити много години преди извършването на деянието, по повод на което е стартирала проверката, както и имущества на трети лица, които обаче нямат никаква възможност за защита в процеса.
- Единственото основание на КПКОНПИ да иска конфискация е констатираното от самата нея несъответствие между доходи и разходи над определен размер (150 хил. лв. в момента) по оценка, която самата КПКОНПИ прави на базата на измислена от нея методика, която не е публична. Най-любопитното е, че тази методика е неизвестна и на съда, а оценката на КПКОНПИ е обвързваща за съда, т.е. той не може да прави свои сметки за имуществото на заинтересования.
- Разместена е доказателствената тежест и гражданинът, който е обект на проверка, трябва да докаже законен източник на имуществото си за 10 години назад, без да е имал такова задължение, когато е придобивал това имущество.
- Съдът е обвързан с необоримата презумпция, че всичко, за което не е доказан ясен източник на придобиването, е незаконно придобито, без да има ясна нормативна дефиниция що е законен/незаконен източник.
- Обезпеченията се налагат напълно автоматично, когато дойдат исканията от КПКОНПИ, без да се преценяват нито нужда, нито основателност. Нашите съдилища твърдят, че законът не им позволява при наложена обезпечителна мярка те да се произнасят по нея отново. Включително и когато наложената мярка е незаконна, защото например е възбранено имущество на трети лица, върху чието имущество не може да се налагат такива мерки.
В момента обвинените за престъпления имат повече права от тези в производството по отнемане на имущество, коментира Атанас Славов от ДБ при дискусиите във вторник.
Гражданска конфискация има в различни държави в Европа, нейната цел е да се бори тежката организирана престъпност с международен елемент и да се отнемат облаги от престъпления там, където това не може да стане в рамките на наказателен процес. Гражданската конфискация в България беше въведена за първи път през 2012 г., за да не се налага прокуратурата да търси доказателства при отнемането на средствата и облагите от престъпления. Проектът на закон, изготвен от екипа на бившия правосъден министър Маргарита Попова, бивш прокурор, много пъти бе пращан за експертиза във Венецианската комисия, която всеки път изрично подчертава, че ключовият елемент при едно такова законодателство за гражданската конфискация е доказването на престъпния произход на имуществото, макар и това да не става по наказателноправния стандарт на безспорно доказване, а при занижения стандарт на доказване в гражданското производство. При всяко от тези становища българските власти обясняваха, че ще се съобразят с тези критерии, накрая пак го внесоха по своя модел. (Година по-рано в една стенограма от заседание на МС Бойко Борисов обяснява на Маргарита Попова, че нея прокурорите са я излъчили като министър, за да могат да се направят съответните законови промени, макар и в конкретния случай да не става въпрос точно за гражданската конфискация. «Не искам да ми се цитират европейски конвенции», заявява Борисов.)
В момента обвинените за престъпления имат повече права от тези в производството по отнемане на имущество
Промените
Реформа на КПКОНПИ, и специално на гражданската конфискация, като основна нейна дейност е крайно необходима. Показват го вече няколко тълкувателни дела пред ВКС, две дела в Съда на ЕС в Люксембург и прясно осъдително решение на Съда по правата на човека в Страсбург, постановено по седем български жалби. И това е само началото, в Страсбург има още много такива жалби.
Това на свой ред дава насоки за предлаганите промени, които най-общо включват, на първо място, разделяне на комисията на две — комисия за предотвратяване на корупцията и конфликта на интереси и комисия за възстановяване на активи на държавата (отнемане на незаконно имущество). Като гаранция, че членовете на двете комисии са независими те да се конструират от три квоти — членове, избрани от парламента, членове, назначавани от президента, и представители на съдебната власт. От ИТН предлагат също така и връщане обратно в ДАНС на звеното, което разследва корупцията.
На второ място, гражданската конфискация трябва да се приведе в пълно съответствие с европейската правна рамка, да са защитени правата на гражданите, които да могат да упражняват правото си на защита в този процес. Юристката на «Продължаваме промяната» Лена Бориславова заяви, че трябва да се спрат висящите производства и да се извърши преценка на заведените до момента дела с наложени по тях обезпечения за около 3.6 млрд. лева, по повод на които самите работещи в КПКОНПИ признават, че държавата в скоро време ще бъде обект на много дела за обезщетения.
Политическият контекст
Необходимостта от спешна реформа на КПКОНПИ е всъщност може би най-обединяващата тема на бъдещата управленска коалиция във формàта, в който тя се задава — на практика всички политически сили, които участват в дискусиите за бъдещо коалиционно управление, заявяват категорично този приоритет. Нещо повече — ако спазят ангажиментите си, това ще е една от първите реформи, с които новото коалиционно управление ще трябва да се захване, защото при дискусията във вторник беше определен тримесечен срок за създаване на проект на съвсем нов антикорупционен закон.
Същевременно успешното лансиране на една такава реформа ще е лакмус за желанието и способността на евентуалната бъдеща управленска коалиция наистина да разгради това, което условно наричаме «модела ГЕРБ — ДПС». Част от този модел на управление е последователното изграждане през годините на система от органи за целенасочен институционален рекет.
Много симптоматично ще е как тази реформа ще започне предвид доста сдържаната презентация по тази тема от БСП и ИТН във вторник, на фона на ясните параметри, изложени от ПП и ДБ. Наблюдателите имат едно наум, че в БСП има страх от Цацаров, като припомнят как през декември 2019 г. половината парламентарна група на левицата гласува за избора му начело на КПКОНПИ, въперки официалното решение на групата да не го подкрепят. Дали има зависимости в ИТН също е без яснота.
«Всичко е въпрос на политическа конюнктура — ако коалицията се сглоби и е стабилна, тя ще получи самочувствие за такива неща. Ако е паянтова — този въпрос има потенциала да я разпадне», коментира за «Капитал» депутат със стаж. Един от първите знаци в тази насока ще е дали реформата ще бъде заявена с общ законопроект от името на цялата коалиция или всяка партия ще се маркира поотделно. Това ще покаже и накъде върви управлението.
Остават ви
1
от общо 2 статии за този месец като нерегистриран потребител.
Влезте в профила си и четете свободно 5 статии на месец.
Влезте в профила си и четете свободно 5 статии на месец.